Тихо е навън и пада мрак,
дошло е време за раздяла...
Тъй сладък беше този грях,
когато чувствата нападат.
Аз знам, не мога да те имам,
но тъй желая те сега.
Една любов по теб остана -
не бягай от страстта!
Отново преброих звездите
и стъпках свой'та суета.
Обичам те и пак ще ти го кажа:
Обичам те, дали разбра?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Енчев Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Малко "забранена" ще дойде тази любов, ама пред чувствата сме безсилни...