Тихо е навън и пада мрак,
дошло е време за раздяла...
Тъй сладък беше този грях,
когато чувствата нападат.
Аз знам, не мога да те имам,
но тъй желая те сега.
Една любов по теб остана -
не бягай от страстта!
Отново преброих звездите
и стъпках свой'та суета.
Обичам те и пак ще ти го кажа:
Обичам те, дали разбра?
© Пламен Енчев Todos los derechos reservados