Тихо е навън и пада мрак,
дошло е време за раздяла...
Тъй сладък беше този грях,
когато чувствата нападат.
Аз знам, не мога да те имам,
но тъй желая те сега.
Една любов по теб остана -
не бягай от страстта!
Отново преброих звездите
и стъпках свой'та суета.
Обичам те и пак ще ти го кажа:
Обичам те, дали разбра?
© Пламен Енчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Малко "забранена" ще дойде тази любов, ама пред чувствата сме безсилни...