21 nov 2008, 19:08

Обичам те, госпожо 

  Poesía » De amor
1118 0 1
В нерадости, във тъги-неволи,
в среднощни тихи часове,
душа угаснала се моли,
нашепва, тихичко зове.
Самотна, тъжна и нещастна
в среднощен, непрогледен мрак,
зове душата ти прекрасна
за полет към лазурен бряг.
Но знаеш ли, госпожо мила,
какво душата я гнети,
горчиви сълзи що пролива –
ридае, стене и мълви? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??