Раздрах реверите на старото сако,
че лесно с гърди Живот се диша.
Ръкавите отрязах, ей така,
та по - свободно стих да пиша.
Отхвърлих шапката от своята глава,
та мислите нагоре да политат,
по - светла обич в тях да се роди
и думите с любов за теб да сричам.
Изритах и обущата в калта-
с боси стъпала навън да тичам.
И щом разперя двете си крила
"Обичам те, Животе!" ще извикам!