Раздрах реверите на старото сако,
че лесно с гърди Живот се диша.
Ръкавите отрязах, ей така,
та по - свободно стих да пиша.
Отхвърлих шапката от своята глава,
та мислите нагоре да политат,
по - светла обич в тях да се роди
и думите с любов за теб да сричам.
Изритах и обущата в калта-
с боси стъпала навън да тичам.
И щом разперя двете си крила
"Обичам те, Животе!" ще извикам!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
