6 ene 2018, 22:26

Обичам те любов

  Poesía
903 0 4

Давах много, раздавах се за грешни хора, 
давах от себе си, но не получих нищо. 
Срещнах те във болницата в коридора
и разбрах, че ти за мене ще си всичко! 

 

Покани ме на среща доста пъти, 
отказвах ти от срам и страх. 
Но усъзнах, че сърцето ще тупти, 
след първата ни среща проумях...

 

Колко по различно ще е с теб,  любов. 
Колко ще е хубаво да сме двама. 
Колко мога да ти дам в този свят суров, 
колко без лъжи и драма. 

 

И така, обикнах те във онзи странен ден, 
сякаш нещо се весели във мен. 
И знаеш ли раздавах се за грешни хора, 
но теб оставам най-голямата любов която притежавам!!! ❤️

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денислава Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...