Обичам те несръчно
Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално
под дългото махало на стенния часовник,
където всяко време изтича безпощадно
и бавно те променя – от млад във стар чаровник.
Дори когато виждам как черното в косите
превръща се във струни със сребърен отблясък,
аз пак ще те обичам несръчно под липите -
единствен съвместим до края ми придатък.
Стремя се даже нощем, когато си почивам
минута да не губя във сънища напразни.
Жадувам те свидливо, в икона те обшивам -
от черна, хорска завист сами да се опазим.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А аз го намирам много близко, с познати усещания...
Допадна ми, с всяка думичка! -
Осъзнаване на неосъзнато обичане ! Дълбоко е!
-
Просто трябва да мине време, за да видя недостатъците. В момента ми се вижда, че е съвсем наред.
-
Хубаво усещане, хубави образи, но ако не бяха тези накъсвания заради необмисляне и излишно бързане, щеше да е още по-прекрасно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздравявам те.