Обичам те несръчно
Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално
под дългото махало на стенния часовник,
където всяко време изтича безпощадно
и бавно те променя – от млад във стар чаровник.
Дори когато виждам как черното в косите
превръща се във струни със сребърен отблясък,
аз пак ще те обичам несръчно под липите -
единствен съвместим до края ми придатък.
Стремя се даже нощем, когато си почивам
минута да не губя във сънища напразни.
Жадувам те свидливо, в икона те обшивам -
от черна, хорска завист сами да се опазим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
