26 nov 2017, 18:36

Обичам те, Невидимко

  Poesía
467 2 5

 

Липсата е смисъл за малкия ми ден. 

Вярвам, че орисница е странна дума...

Съдбата ни и дума преобърна.

Не вярвам, че душата ни е тлен...

Но вярвам, че сърцето ни е земно...

Трепти търпението по звездите...

Не искам да си само песен...

Искам да си малко дишане... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не искам да си само песен...
    Искам да си малко дишане... "

    Прекрасен стих и много мил финал! Браво, Йоана!
  • готино!
  • Хареса ми.
  • Дишане, но не и изкуствено. Това - в границата на шегата.
    Поднасяш отново красив кратък стих, Йоана.

    "Не вярвам, че душата ни е тлен...
    Но вярвам, че сърцето ни е земно...
    Трепти търпението по звездите..."

    Буквално прострелващи с поезия три реда, явяващи се центроид на стиха.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...