26 nov 2017, 18:36

Обичам те, Невидимко

  Poesía
465 2 5

 

Липсата е смисъл за малкия ми ден. 

Вярвам, че орисница е странна дума...

Съдбата ни и дума преобърна.

Не вярвам, че душата ни е тлен...

Но вярвам, че сърцето ни е земно...

Трепти търпението по звездите...

Не искам да си само песен...

Искам да си малко дишане... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не искам да си само песен...
    Искам да си малко дишане... "

    Прекрасен стих и много мил финал! Браво, Йоана!
  • готино!
  • Хареса ми.
  • Дишане, но не и изкуствено. Това - в границата на шегата.
    Поднасяш отново красив кратък стих, Йоана.

    "Не вярвам, че душата ни е тлен...
    Но вярвам, че сърцето ни е земно...
    Трепти търпението по звездите..."

    Буквално прострелващи с поезия три реда, явяващи се центроид на стиха.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...