26 nov 2017, 18:36

Обичам те, Невидимко

  Poesía
466 2 5

 

Липсата е смисъл за малкия ми ден. 

Вярвам, че орисница е странна дума...

Съдбата ни и дума преобърна.

Не вярвам, че душата ни е тлен...

Но вярвам, че сърцето ни е земно...

Трепти търпението по звездите...

Не искам да си само песен...

Искам да си малко дишане... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не искам да си само песен...
    Искам да си малко дишане... "

    Прекрасен стих и много мил финал! Браво, Йоана!
  • готино!
  • Хареса ми.
  • Дишане, но не и изкуствено. Това - в границата на шегата.
    Поднасяш отново красив кратък стих, Йоана.

    "Не вярвам, че душата ни е тлен...
    Но вярвам, че сърцето ни е земно...
    Трепти търпението по звездите..."

    Буквално прострелващи с поезия три реда, явяващи се центроид на стиха.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...