26 нояб. 2017 г., 18:36

Обичам те, Невидимко

462 2 5

 

Липсата е смисъл за малкия ми ден. 

Вярвам, че орисница е странна дума...

Съдбата ни и дума преобърна.

Не вярвам, че душата ни е тлен...

Но вярвам, че сърцето ни е земно...

Трепти търпението по звездите...

Не искам да си само песен...

Искам да си малко дишане... 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не искам да си само песен...
    Искам да си малко дишане... "

    Прекрасен стих и много мил финал! Браво, Йоана!
  • готино!
  • Хареса ми.
  • Дишане, но не и изкуствено. Това - в границата на шегата.
    Поднасяш отново красив кратък стих, Йоана.

    "Не вярвам, че душата ни е тлен...
    Но вярвам, че сърцето ни е земно...
    Трепти търпението по звездите..."

    Буквално прострелващи с поезия три реда, явяващи се центроид на стиха.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...