Nov 26, 2017, 6:36 PM

Обичам те, Невидимко

  Poetry
464 2 5

 

Липсата е смисъл за малкия ми ден. 

Вярвам, че орисница е странна дума...

Съдбата ни и дума преобърна.

Не вярвам, че душата ни е тлен...

Но вярвам, че сърцето ни е земно...

Трепти търпението по звездите...

Не искам да си само песен...

Искам да си малко дишане... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не искам да си само песен...
    Искам да си малко дишане... "

    Прекрасен стих и много мил финал! Браво, Йоана!
  • готино!
  • Хареса ми.
  • Дишане, но не и изкуствено. Това - в границата на шегата.
    Поднасяш отново красив кратък стих, Йоана.

    "Не вярвам, че душата ни е тлен...
    Но вярвам, че сърцето ни е земно...
    Трепти търпението по звездите..."

    Буквално прострелващи с поезия три реда, явяващи се центроид на стиха.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...