stefity (Стефани Георгиева) stefity (Стефани Георгиева)
2
29 ago 2007, 11:55

Обичам те... обичай ме и ти

  Poesía
958 0 3

Още колко първи крачки трябва да направя,

за да мога да спечеля твоето сърце,

още колко дълго трябва да дерзая,

за да докосна приказното ти лице?

 

Колко чаши с вино трябва да изпия,

за да потуша в мен страстта,

още колко болка трябва да надвия,

докато достигна теб и любовта?

 

Още колко време трябва аз да чакам,

за да усетя на устните ти алени вкуса,

още колко като риба в мрежа ще се мятам,

за да дадеш покой на моята душа?

 

Още колко лунни нощи името ти ще бълнувам,

за да разбереш, че ти роден си за мен,

колко пъти трябва тебе да сънувам

и да те изпращам в утрото на идващия ден?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0