23 oct 2017, 16:52

Обичам те, Родино!

  Poesía
1.5K 3 14

Какво съм без теб, Родино, 

без твоето топло крило? 

Нищо. Просто време отминало. 

Празно гнездо. 

 

Какво съм без твоите гори, 

без топлите майчини вечери? 

Едни уморени очи, 

в болката втренчени. 

 

Какво съм без твоите води? 

Повяхнал житен клас, 

един от никого нечуван глас. 

 

Тук съм и не ще си тръгна. 

С теб тъжа, 

ако трябва ще заплача, 

но не ще те погреба. 

 

Обичам те, Родино! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

7 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Силно е, Васе! И от мен имаш глас!
  • Благодаря на всички за милите думи и подкрепата.
  • Имаш моя глас, имаш и приятелството ми, защото си в сърцето ми, Васе
  • Браво, Васе! Силно посвещение на Родината! Успех и от мен!
  • Браво, Васе! Хубаво си го казала! Успех!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...