Какво съм без теб, Родино,
без твоето топло крило?
Нищо. Просто време отминало.
Празно гнездо.
Какво съм без твоите гори,
без топлите майчини вечери?
Едни уморени очи,
в болката втренчени.
Какво съм без твоите води?
Повяхнал житен клас,
един от никого нечуван глас.
Тук съм и не ще си тръгна.
С теб тъжа,
ако трябва ще заплача,
но не ще те погреба.
Обичам те, Родино!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
