Хиляди думи във гърлото стискам -
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.
Защото сякаш грях е гласно
роденото във споделена тишина
да се опитвам да изкажа ясно
с език безумно беден. Знай - това,
което ти сега без страх разкри,
което безусловно ми дари
с прошепнатите две слова,
аз връщам ти. Ръцете не вини,
че пишат, а устата не мълви,
защото аз обичам в тишина.
© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados
че пишат, а устата не мълви,
защото аз обичам в тишина."
Колко красиво...