Обичам в тишина
Хиляди думи във гърлото стискам -
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.
Защото сякаш грях е гласно
роденото във споделена тишина
да се опитвам да изкажа ясно
с език безумно беден. Знай - това,
което ти сега без страх разкри,
което безусловно ми дари
с прошепнатите две слова,
аз връщам ти. Ръцете не вини,
че пишат, а устата не мълви,
защото аз обичам в тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
