18 jul 2018, 1:50

Обичам ви

  Poesía
2.6K 10 23

Обичам ви, дечица мои мили! 

Където и да сте във този час, 

не искам да сте и за миг унили – 

да се изправите, ще съм до вас! 

 

Обичах ви преди да се родите, 

усещах ви със своето сърце, 

вий слънцето сте, щастието в дните, 

от първи миг поела ви в ръце! 

 

Не съм мечтала да сте съвършени,

усмивката сте моя... всеки ден. 

Бъдете винаги благословени, 

най-ценното богатство сте, за мен!

 

Каквито сте – такива ви обичам! 

Сълзѝте ви и мъка ще изтрия, 

през огън съм готова да дотичам – 

нещастието – в мене да попие! 

 

Болезнен тон в гласа ако усетя, 

сделка с Дявола дори ще сключа 

и ще го пратя в моя кръг – десети, 

гдето има още да научи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Вальо!
  • Хубаво стихотворение!
  • Благодаря, Биби! Радвам се да те видя тук!
  • Няма по-силна обич от майчината. Аз не съм майка, но твоята творба ми показа какво е да бъда! Видях красота и смисъл! Поздравления, Пепи!
  • Благодаря, Анабел! Радвам се, че си усетила силата на майчината любов и ще си го препрочиташ! Прекрасна седмица ти желая!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...