След поредната сеч на душата - берем истини.

Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.

Няма безплатен обяд! - са казали.

Плащаме с болка - от лакомство.

Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати.

Всички се срещаме на гарата, а влакът остава в очите ни.

Държим билет в ръка и махаме - без да го пускаме.

После се вкопчваме, без да искаме и изискваме,

а секундата през пръсти изтича.

Слава Богу, когато се случи - след сън да сме будни.

Тогава прегръщаме болната истина, която е здрава

и

Обичаме.