Обичаме
След поредната сеч на душата - берем истини.
Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.
Няма безплатен обяд! - са казали.
Плащаме с болка - от лакомство.
Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати.
Всички се срещаме на гарата, а влакът остава в очите ни.
Държим билет в ръка и махаме - без да го пускаме.
После се вкопчваме, без да искаме и изискваме,
а секундата през пръсти изтича.
Слава Богу, когато се случи - след сън да сме будни.
Тогава прегръщаме болната истина, която е здрава
и
Обичаме.
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
