4 abr 2008, 9:30

Oбичане - отречено!

  Poesía » Otra
1.3K 0 15

 

 

 

Лунатично те обичам. До забравяне,

а днес ме питаш "Помня ли?".

Симпатично се натичах. Грабна ме

на ръцете ти горещи нежното им помнене...

 

Сега мълчейки питаш "Искам ли -

да продължим играта на обичане?"

Мълчейки, ще ти отговоря. С искане:

това, което мина, е отричане!

 

И идва само смърт след него,

смъртта на моето "Обичам те",

повтаряно, от пътите - (дори) изтъркано...

Стоиме днес пред мълчаливото не-вричане.

 

Обичането свършва с думата отричана...

Отричането почва с думите "Обичам те!"

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...