4 abr 2008, 9:30

Oбичане - отречено!

  Poesía » Otra
1.3K 0 15

 

 

 

Лунатично те обичам. До забравяне,

а днес ме питаш "Помня ли?".

Симпатично се натичах. Грабна ме

на ръцете ти горещи нежното им помнене...

 

Сега мълчейки питаш "Искам ли -

да продължим играта на обичане?"

Мълчейки, ще ти отговоря. С искане:

това, което мина, е отричане!

 

И идва само смърт след него,

смъртта на моето "Обичам те",

повтаряно, от пътите - (дори) изтъркано...

Стоиме днес пред мълчаливото не-вричане.

 

Обичането свършва с думата отричана...

Отричането почва с думите "Обичам те!"

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...