4.04.2008 г., 9:30

Oбичане - отречено!

1.3K 0 15

 

 

 

Лунатично те обичам. До забравяне,

а днес ме питаш "Помня ли?".

Симпатично се натичах. Грабна ме

на ръцете ти горещи нежното им помнене...

 

Сега мълчейки питаш "Искам ли -

да продължим играта на обичане?"

Мълчейки, ще ти отговоря. С искане:

това, което мина, е отричане!

 

И идва само смърт след него,

смъртта на моето "Обичам те",

повтаряно, от пътите - (дори) изтъркано...

Стоиме днес пред мълчаливото не-вричане.

 

Обичането свършва с думата отричана...

Отричането почва с думите "Обичам те!"

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....