Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли -
да продължим играта на обичане?"
Мълчейки, ще ти отговоря. С искане:
това, което мина, е отричане!
И идва само смърт след него,
смъртта на моето "Обичам те",
повтаряно, от пътите - (дори) изтъркано...
Стоиме днес пред мълчаливото не-вричане. ...