Обичаш ли да целуваш роза,
приятно разлистена от пролетния дъждец,
загледан в очите на цвета ù
да изпиваш нежно свежата роса,
а отнейде в утринната тишина
натежалите капки да се окъпват
в първия лъч светлина?
Обичаш ли да целуваш роза
от аромата ù нощем да ухаеш?
Отпуснал устни за преливащата мелодия
на щурците, запели за теб и тъгата,
недовършената песен на славея,
отекнала с ехото в гората.
© ДИМА Todos los derechos reservados