Обичаш ли да целуваш роза,
приятно разлистена от пролетния дъждец,
загледан в очите на цвета ù
да изпиваш нежно свежата роса,
а отнейде в утринната тишина
натежалите капки да се окъпват
в първия лъч светлина?
Обичаш ли да целуваш роза
от аромата ù нощем да ухаеш?
Отпуснал устни за преливащата мелодия
на щурците, запели за теб и тъгата,
недовършената песен на славея,
отекнала с ехото в гората.
© ДИМА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
