Обичаш ли да целуваш роза,
приятно разлистена от пролетния дъждец,
загледан в очите на цвета ù
да изпиваш нежно свежата роса,
а отнейде в утринната тишина
натежалите капки да се окъпват
в първия лъч светлина?
Обичаш ли да целуваш роза
от аромата ù нощем да ухаеш?
Отпуснал устни за преливащата мелодия
на щурците, запели за теб и тъгата,
недовършената песен на славея,
отекнала с ехото в гората.
© ДИМА All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
