С очи ми казваш за болката си.
От раната неподвижен оставаш
и не вярваш, че си буден.
Твърдиш, че спиш.
Обичаш ме с нежност и без думи
от удоволствие с постъпки и очи.
Любов ми даваш с внимание,
отзивчивост, за да ми помогнеш и разсмееш.
Изгубваш се в ревността си мълчалива.
Справяш се сам трудно и постепенно.
На път си да се просълзиш.
Лицето ти е любов.
Станалото е особено тъжно.
Изненадан си неприятно, наранен си.
Изпитваш го само и единствено,
защото идва от мен.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Todos los derechos reservados
То... май не само това не разбрах. Объркано и противоречиво ми е като настроение.
Съжалявам, не ми хареса.