С очи ми казваш за болката  си.

От раната неподвижен оставаш

и не вярваш, че си буден.

Твърдиш, че спиш.

Обичаш ме с нежност и без думи

от  удоволствие  с постъпки и очи.

Любов ми даваш с внимание,

отзивчивост, за да ми помогнеш и  разсмееш.

Изгубваш се в ревността си мълчалива.

Справяш се сам трудно и постепенно.

На път си да се просълзиш.

Лицето ти е любов.

Станалото е особено тъжно.

Изненадан си неприятно, наранен  си.

Изпитваш го само и единствено,

защото идва от мен.

                                                                                                           Г.Ф.Т