2 ago 2012, 21:05

Обичаш на безопасни брегове

601 0 0

Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа!
Преливах се в очите ти, когато
чертаеше ми карми и ни наричаше „съдба”.
И казваше как би ме обичал необятно.
Да бе обичал! Не е любов,
когато е заклещено в предположения.
И не е защото за мен не си бил готов.
Ти толкова си можеш по рождение.
Обичаш на безопасни брегове
и се оправдаваш как в живота е твърде сложно.
А любовта няма какво да я спре
и не се съчетава с думата „невъзможност”.
Да беше смел,  да беше рискувал,
да беше пропаднал, но да беше ми дал
поне малко от туй, което на думи жадуваш.
И поне за секунда щеше да си живял.
А аз съм жива. По-жива от всичко.
Преобръщам, раздирам, преследвам, изгарям
и се прераждам, за да съм за секунда обичана.
Но при души неживели не се преповтарям.

29.07.2012г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...