Обичаш на безопасни брегове
Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа!
Преливах се в очите ти, когато
чертаеше ми карми и ни наричаше „съдба”.
И казваше как би ме обичал необятно.
Да бе обичал! Не е любов,
когато е заклещено в предположения.
И не е защото за мен не си бил готов.
Ти толкова си можеш по рождение.
Обичаш на безопасни брегове
и се оправдаваш как в живота е твърде сложно.
А любовта няма какво да я спре
и не се съчетава с думата „невъзможност”.
Да беше смел, да беше рискувал,
да беше пропаднал, но да беше ми дал
поне малко от туй, което на думи жадуваш.
И поне за секунда щеше да си живял.
А аз съм жива. По-жива от всичко.
Преобръщам, раздирам, преследвам, изгарям
и се прераждам, за да съм за секунда обичана.
Но при души неживели не се преповтарям.
29.07.2012г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени