30 sept 2009, 1:44

Обичта

674 0 0

Пак си мисля за теб в нощта,

и ето - изгря на моята врата,

като ярка звезда.

 

Молех се да дойдеш в моя сън

като изгрев в нов ден,

имам нужда от твоята любов,

от твоята прегръдка нежна,

но и тази нощ ще си остане снежна.

 

Кажи ми как да ти покажа колко много те обичам аз.

Заклевам се - ще го изпълня още в този късен час.

Имам си мечта една - ти да си до моята страна,

да те гледам във очите, да те галя по косите.

 

Ала дойде денят щастлив, ти ми се яви -

дали истина или лъжа,

сън ли бе това.

 

Крещях от радост пред света,

нашата любов да заклеймя,

ето, дойде денят и аз със моя сън да се простя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...