Идилия не е... И занапред
ще има спънки, ядове, капани.
Понякога ще стъпваме по лед,
сърцата ще измъчват люти рани.
Ще ни преследват дни с без грам късмет,
проблеми ще поставят паравани
от тежки думи и бодлива плет
и на ръба ще бъде любовта ни.
Но въпреки несгодите, напук
на коварната и зла съдба,
заедно сме с теб сега и тук
и обичта е нашата борба.
И нека са пред нас трънаци диви.
В душите ни цъфтят цветя красиви
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados