Болката, която ни свързваше
от обичта ни по-силна беше.
Не бяха ласки, не беше прегръщане,
но и агония предсмъртна не беше.
И се отдадохме с теб на целувките
на последния вятър пронизващ.
А той изтриваше буквите
от романа ни недонаписан.
И тези трепети, туй дълго очакване
се изнизаха в миг под нозете ни.
Не бяха спомени, не беше раздаване,
но и омраза таз обич не беше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
10х!