Болката, която ни свързваше
от обичта ни по-силна беше.
Не бяха ласки, не беше прегръщане,
но и агония предсмъртна не беше.
И се отдадохме с теб на целувките
на последния вятър пронизващ.
А той изтриваше буквите
от романа ни недонаписан.
И тези трепети, туй дълго очакване
се изнизаха в миг под нозете ни.
Не бяха спомени, не беше раздаване,
но и омраза таз обич не беше.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
10х!