22.03.2007 г., 17:38

Обичта ни...

966 0 8

Болката, която ни свързваше
от обичта ни по-силна беше.
Не бяха ласки, не беше прегръщане,
но и агония предсмъртна не беше.

И се отдадохме с теб на целувките
на последния вятър пронизващ.
А той изтриваше буквите
от романа ни недонаписан.

И тези трепети, туй дълго очакване
се изнизаха в миг под нозете ни.
Не бяха спомени, не беше раздаване,
но и омраза таз обич не беше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...