Обичта ти ме пази
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо
като сив водопад.
По врата ми полазва
неизказана хлад.
Без да мога да търся
влизам в първия вход,
с дрехи влажни и скъсани
от един друг живот.
След завои и бури
този каменен път
пак ще се прекатури
в най-желания ход.
Любовта ми написа
с тебеширен език
Следвай ме, не умирай.
Вечно твой:
Лунатик
© Лилия Минева Todos los derechos reservados