Обичта ти ме пази
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо
като сив водопад.
По врата ми полазва
неизказана хлад.
Без да мога да търся
влизам в първия вход,
с дрехи влажни и скъсани
от един друг живот.
След завои и бури
този каменен път
пак ще се прекатури
в най-желания ход.
Любовта ми написа
с тебеширен език
Следвай ме, не умирай.
Вечно твой:
Лунатик
© Лилия Минева All rights reserved.
От сърце ви благодаря!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
