27 ene 2020, 11:02

Обида

  Poesía
652 0 1

Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш,
сърцето ти бие.
Без посоки очите изтичат.
Ти се скриваш,
заровил глава, като щраус.
Теб те няма.
Светлина.
Голо тяло.
Аплауз.
Разпиляна,
те покрива в срама ти твойта безпомощност детска.
Разлюляна,
бие в гърдите ти отмъстителна трескавост.
Разгневена,
орисницата ти пъди натрапени ласки.
А устата с обида
нарязва езика,
не с ножа касапски.
И сълза.
Мокра щанца.
Но тебе те няма.
Галя само намачкан ръкава
на мъртва пижама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...