Обида
Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш,
сърцето ти бие.
Без посоки очите изтичат.
Ти се скриваш,
заровил глава, като щраус.
Теб те няма.
Светлина.
Голо тяло.
Аплауз.
Разпиляна,
те покрива в срама ти твойта безпомощност детска.
Разлюляна,
бие в гърдите ти отмъстителна трескавост.
Разгневена,
орисницата ти пъди натрапени ласки.
А устата с обида
нарязва езика,
не с ножа касапски.
И сълза.
Мокра щанца.
Но тебе те няма.
Галя само намачкан ръкава
на мъртва пижама.
© Павлина Гатева All rights reserved.
