21 ene 2009, 13:44

Обиди преглътнати

  Poesía
995 0 10
Когато умора коварно
приспива и разум, и плът,
обиди преглътнати хлопат
и с ярост се буди гневът.

Бесът ми разтърсва неврони,
препуска през всеки аксон,
надолу се спуска, бушува,
накрая превръща се в стон.

Когато го водя под душа,
игличките водни трептят,
а струйки игриво го грабват
да тръгне по техния път.

По кожата нежни потоци
ме галят, отмили гнева.
Усмивки надничат от мене,
заливат със радост света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...