21.01.2009 г., 13:44

Обиди преглътнати

991 0 10
Когато умора коварно
приспива и разум, и плът,
обиди преглътнати хлопат
и с ярост се буди гневът.

Бесът ми разтърсва неврони,
препуска през всеки аксон,
надолу се спуска, бушува,
накрая превръща се в стон.

Когато го водя под душа,
игличките водни трептят,
а струйки игриво го грабват
да тръгне по техния път.

По кожата нежни потоци
ме галят, отмили гнева.
Усмивки надничат от мене,
заливат със радост света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...