helina (Елена )
10 88
21 янв. 2009 г., 13:44

Обиди преглътнати 

  Поэзия
805 0 10
Когато умора коварно
приспива и разум, и плът,
обиди преглътнати хлопат
и с ярост се буди гневът.

Бесът ми разтърсва неврони,
препуска през всеки аксон,
надолу се спуска, бушува,
накрая превръща се в стон.

Когато го водя под душа,
игличките водни трептят,
а струйки игриво го грабват
да тръгне по техния път.

По кожата нежни потоци
ме галят, отмили гнева.
Усмивки надничат от мене,
заливат със радост света.

© Елена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен стих - а водата има чудодейна прераждаща сила!Поздравления!
  • Чудесен стих, Ели!
  • dgeorgieff, Лили и Бети, благодаря от сърце, че ме посетихте.
  • Класическо и семпло, затова е хубаво!
    ... хареса ми!
    Поздрав!
  • Хареса ми!Не знам душът дали е метафора,но помага.
  • Благодаря на всички! Хубав четвъртък!
  • Поздрав за съдържанието и за формата.
    Класически стих!
    Браво!
  • Отскоро публикуваш и стиховете ти ми харесват!!!Поздрав!!!
  • и аз така...
    но само понякога...вече усмивки надничат от мене...
    прочетох и те прегръщам с обич...
  • Душът е добра метафора.Хареса ми!Но не може ли и дъждът да свъши същата работа с гнева?Ето, навън вали,а аз съм ядосан...Чудесен ритъм - тристъпен амфибрахи.
Предложения
: ??:??