ОБИДНО
Каква ти справедливост!
Ще изчезна
и аз от този свят несправедлив;
сред слънчев ден или сред вечер звездна –
не знам, но вече няма да съм жив.
Не ме боли, че в миг ще ме забрави,
светът, на който не дължа ни грош,
животът груб с юмруците корави
и жребият ми – ту добър, ту лош.
Не ме боли, че няма да разтвори
читател моя книга с ласкав стих – ...