7.04.2012 г., 11:18 ч.
Обидно
ОБИДНО
Каква ти справедливост!
Ще изчезна
и аз от този свят несправедлив;
сред слънчев ден или сред вечер звездна –
не знам, но вече няма да съм жив.
Не ме боли, че в миг ще ме забрави,
светът, на който не дължа ни грош,
животът груб с юмруците корави
и жребият ми – ту добър, ту лош.
Не ме боли, че няма да разтвори
читател моя книга с ласкав стих –
отдавна глупостта простих на хората,
и подлостта, и злобата простих.
Не съжалявам, че пръстта студена
ще ми тежи “до втората тръба” –
все някога ще цъфне цвят над мене,
ще зеленее някаква трева.
Съдбата е коварна.
Тя отрежда
по колко дни живот да ни даде,
изприда Клото вечната си прежда,
но колко ли за мен ще изпреде?
Бездарните до старост доживяват,
без грижи глупостта живее век,
и подлостта е със съдба такава...
Най-кратко диша умният човек.
Срещу съдбата не ръмжа.
За нея
е без значение дали съм жив.
Но недостойни да ме надживеят –
обидно, мой живот несправедлив!
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не ми се четяха коментарите докрай. Стихотворението го четох два пъти. На мен ми хареса като стихотворение. Като послание ми е далечно, не е за мен. Това, че на някои места написаното не се припокрива с моето усещане за света... поне аз не виждам нищо фатално, нито пък ме обижда. Просто не го приемам на етапа, в който съм. Не е нужно и да го приемам. Нормално е всеки да усеща прочетено, чуто, видяно нещо по собствен начин, пречупвайки го през мирогледа и опита си.
-
Боже, Боже, слез на земята и си събери вересиите!
Лелеееее, колко възвишени хора имало тук! Хора, творци, вие стихотворението ли сте чели, или сте чули думи на седянка?
Никой не кара никого да споделя възгледите му! Тогава защо така ядно се нахвърляте върху всеки и всичко, което не ви харесва?
Стихотворението е чудесно, а дали приемам начина на мислене на автора, ще го обсъждам на чаша бира, а не тук! -
Фактите ли зацапват?
Кой ли е този мъдрец... -
Един голям мъдрец казва, че лошите хора са жизнено необходими като отходните канали, чрез тях се отмива събраното зло.Всеки строеж има нужда от такъв и колкото е по-значим строежът, по-широк и пълен е каналът. При подобни коментари за твореца е най-добре да си пусне мълчаливо водата на казанчето и да си продължи работата.
Откровенци,мотото на сайта е „Бъдете себе си, бъдете откровени“,а не-споделяй моята философия,иначе-ще те обругая!
Нека всеки да БЪДЕ на собствената си страничка, а не да цапа чуждата, където някой Е!
Светли празници, ПОЕТЕ! -
А Гьоте???
Дени Дидро???
Виктор Юго???
Жул Верн???
Волтер???
Жан дьо Лафонтен???
Ромен Ролан???
Анри Троая???
Шарл Перо???
Ерве Базен???
Ерих Мария Ремарк???
Томас Ман???
Хайнрих Ман???
Братя Грим???
Зигфрид Ленц???
Ханс Цибулка???
Карл Май???
Херман Хесе???
Рафаел Сабатини???
Джонатан Суифт???
Съмърсет Моъм???
Греъм Грийн???
Кенет Кларк???
Джеймс Хадли Чейс (Рене Брабейзън Реймънд )???
Умберто Еко
Рафаело Джованьоли
Томазо Кампанела
Дарио Фо!!!
Александър Солженицин
Михаил Пришвин
Михаил Шолохов
Анатолий Рибаков
Булат Окуджава
Кърт Вонегът
Хариет Бичър Стоу
Норман Винсънт Пийл!!!
Майкъл Мърфи (писател)!!!
Джеймс Гън (писател)!!!
Хариет Адамс!!!
Джаред Даймънд!!!
Ърскин Колдуел
Чарлз Спенсър Чаплин!!!
Едгар Дега
Клод Моне
Тициан
Салвадор Дали
Микеланджело Буонароти
Франсиско Гоя
Пиер-Огюст Реноар
Тициан
Иван Айвазовски
Иля Репин
Светослав Рьорих
Наталия Гончарова
Пабло Пикасо
Петко Стайнов
Парашкев Хаджиев
Борис Христов
...
...
...
А ето и носители на Нобелова награда
Това са само част от нобелистите, само носители на Нобелова награда за литература. Всички изброени са с около и над 80 години живот, много от тях - с около и над 90 години живот. Незначителна част от изброените са "само" с над 75 години живот:
Шмуел Йосеф Агнон
Висенте Алейксандре
Иво Андрич
Мигел Анхел Астуриас
Самюъл Бекет
Сол Белоу
Анри Бергсон
Иван Бунин
Пърл Бък
Бьорнстерне Бьорнсон
Марио Варгас Льоса
Роже Мартен дю Гар
Габриел Гарсия Маркес
Уилям Голдинг
Надин Гордимър
Гюнтер Грас
Одисеас Елитис
Хосе Ечегарай
Андре Жид
Нели Закс
Йоханес Йенсен
Елиас Канети
Имре Кертес
Пер Лагерквист
Селма Лагерльоф
Халдоур Лакснес
Дорис Лесинг
Томас Ман
Нагиб Махфуз
Морис Метерлинк
Фредерик Мистрал
Теодор Момзен
Еудженио Монтале
Франсоа Мориак
Тони Морисън
Кендзабуро Ое
Рудолф Ойкен
Октавио Пас
Сен-Джон Перс
Харолд Пинтър
Хенрик Понтопидан
Ромен Ролан
Бъртранд Ръсел
Жузе Сарамагу
Ярослав Сейферт
Камило Хосе Села
Франс Емил Силанпя
Клод Симон
Исаак Башевис Сингер
Александър Солженицин
Карл Спителер
Рабиндранат Тагор
Патрик Уайт
Дерек Уолкът
Дарио Фо
Анатол Франс
Кнут Хамсун
Герхарт Хауптман
Херман Хесе
Хуан Рамон Хименес
Уинстън Чърчил
Вислава Шимборска
Уоле Шоинка
Михаил Шолохов
Джордж Бърнард Шоу
Ейвинд Юнсон
...
...
...
Това са само известните... и то съвъем малка част от тях...
Ами колко още са световно неизвестни надарени с талант творци?
И дали само уменията да се прави изкуство е дарба...
С една добра статистическа справка би могло да се избегнат много недоразумения... -
Хм, някак си мога да преглътна стиха, но коментарите на автора ме шокираха. Аз не се страхувам, че който и да е може да ме надживее, това си е Божа работа. Страхувам се само някой ден да не изгубя трезвата си преценка за нещата, че талантливи, или бездарни - никога не е късно да станем за резил.
-
Вместо коментар:
ПРИЗНАНИЕ
Г. Джагаров
„На П.”
Аз бях добър, аз бях невинен,
но хвана ме и мене бяс:
щом няма как да ви надрасна,
поне да дораста до вас.
Оставих простите си дрехи,
сърцето, острия си ум,
облякох нов костюм и тръгнах
по вашия известен друм.
И неусетно над живота
изгасна слънчевия ден;
дойде нощта със свойте буйства,
със викове и мрак студен.
По масите звънтяха чаши,
от дъното ревеше джаз
и със селяшка доверчивост
на всичко се отдавах аз.
Но и пиян, но и отчаян
пак никога не изтървах
ни вашите фалшиви думи,
ни вашия неискрен смях.
Творци на вицове и сплетни,
шумяхте вие до зори,
присмивахте се над Вапцаров
и с Ботев спорехте дори.
Един за друг крещяхте „браво”.
Лютеше от тютюнев дим.
Вбесявах ви, но ме търпяхте,
защото бях необходим.
Ръцете ми лежаха тежки
като прекършени крила,
но аз с очите си ви плашех,
смразявах ви с усмивка зла.
И ваште благоверни дами
към мене гледаха със страст,
че любех аз от вас по-силно
и пиех по-добре от вас.
Когато тръгвах да си ходя
от тези сцени отегчен,
над масите превити, вие
със завист гледахте след мен.
Защо? Щастливец ли изглеждах?
Къде излизах от нощта
със този възел на челото
и с гневно сключени уста ?
Кой би могъл да си помисли,
че като никога преди
една усойна тежка мъка
ще легне в моите гърди;
че аз до сутринта ще скитам
из градските градини сам
и под дърветата ще плача
от огорчение и срам;
че като птица ще се моля
на изгрева червен и тих:
дано ме върне при земята,
при хората, при моя стих !
...и още малко за Аз-ът,
откъс от поемата "Инония" на Есенин:
Ни дъжд ме плаши гибелен,
ни вятър, който вей -
чете ви свойта библия
пророкът Есенин Сергей.
Ето го мойто начало,
нека ме бият с камшик.
Светото Христово тяло
аз ще изплюя след миг.
Няма да търся спасение
в кръстове, кръв и беди:
аз постигнах друго учение -
на позналите вечност звезди.
Аз очаквам друго пришествие -
там за правдата няма смърт.
Като стадо, надушило бедствие
ще острижа небесната твърд.
И луната с черти варакосани
ще строша като орех узрял.
Небеса без стълба защо са ни,
сняг защо ни е завалял.
Аз не искам зорницата, ярката,
в езерото да мръщи лице.
Както снася яйцето си ярката,
снесох златно словесно яйце.
С яка длан ще отместя планетата
не където до днес е била...
И плющят като дъжд над полетата
зад гърба ми осем крила.
Стихото определено е хубаво -
Знаете ли, не трих коментари под това стихотворение, просто защото се чудих докъде ли ще стигнете.
Видях - до безумието, маркиращо колко ограничени сме ние хората - всеки, до своя носоглед.
Защо намирате в този напълно обикновен и добре написан текст толкова поводи за коментари? Заради интригата, клюката, бунтарството срещу егото на автора (защото той е длъжен да спазва нечий етикет или модел ли?)...
Идва Великден, толкова голям християнски празник. Сам по себе си този празник маркира саможертвата. Ако не заради религията, поне заради запазената култура го уважавайте. А тук всички много претендират колко са културни!
Защото именно представители на църквата са онези, които написаха азбука за езика ни, и именно такива са онези, съхраниха писмеността и културата ни през 5 века турско робство, доколкото е било възможно.
Но не - някои са твърде самномнително самоважни и трябва да регистрираме 800 клика под един от най-семплите текстове на Валентин, качван тук.
<b>Само скандал може да причини такава популярност на произведение в Откровения!!!</b>
Е, не ви ли е срам поне малко?! За едната селска чест, за едното "Булгар, булгар!", докато се биете в гърдите!!!
50 коментара, 800 сеирджии! Безбожие, арогантност, нулева толерантност, дребнавост и интригантство, с тези неща в сърцето ли ще посрещнете Великден?
Хора, ако не умеете да бъдете елементарно толерантни към труда на автора в тези трудни за всички ни времена, в тази чалга действителност на бедния, поциганен българин, обиран и избиван многократно и редовно от своите „избраници” и псевдомафия... за какво изобщо се включвате в Откровения? За да плюете ли?
Хайде, дайте си почивка вече. Това е наистина отчайващо!
Весели празници желая всекиму. Дано след тях сме по-добри и по-разумни... -
Спорът тук не е за това дали стихотворението е хубаво, или не е, а доколко лирическият Аз се припокрива с авторовия Аз. Безспорно това е един хубав текст с класическо стихосложение, но основната идея на мен също не ми допада. Могат да се посочат доволно много примери и за двата случая - рано заминали си глупаци, жертва на собствената си глупост, и дълголетни творци. За лирическия герой остава обидата, че не един и не двама глупци ще го надживеят. Обаче това си е съвсем естествен ход на живота и за несправедливост не може и не бива да се говори. Ако аз (не дай, боже) доживея до тази възраст, може би ще мисля по този начин и дори ще възроптая срещу всеки червендалест младок, който е прост до безобразие, мляска по-шумно от селски шопар и плюе по пътя, но за сметка на това пращи от добро здраве. Но животът е непредсказуем като инфаркт - може пък на него, заплес безподобен, да му падне тухла четворка на главата, докато си дояжда мазната баница и си бърше оплесканата муцуна с ръкав. А дали това ще ме утеши? Кой да ти знае, човек се променя...
-
Питате - отговарям:
След коментар на автора изтрих моите коментари по обясними причини, а именно - авторът не желае страницата му да е форум и счита, че аз го правя.
Досега не съм коментирала личността на никого в сайта, а само творби. Това обяснявя наличието и на негативни, и на позитивни коментари за творби на един и същ автор. Нямам нагласата да обиждам, заплашвам и квалифицирам, и когато коментирам, наистина го мисля, а не на "уж", както се приема от някои.
Моля автора за извинение за поясненията ми тук. Длъжна бях.
Наистина - нищо лично!!!
Надявам се това да е взаимно, а и да е практика в сайта.
"severianin (Валентин Чернев): 11-04-2012г. 20:32
Наистина не разбирам какво всъщност искате, госпожо Гоцева. Пети ден продължавате да се дракате с всички, които не споделят Вашето мнение, превърнахте територията под стиха ми във форум, в който излагате собствената си спорна философия. А аз съм писал това, което съм написал. Не го одобрявате? Ще го преживея някак си! Чувствата се обидена? Ваш проблем! Заявихте го многократно, разбрахме го. Но да искате да "защитавам" стиха си, позицията си, начина си на мислене - нелепо, госпожо. И не само защото всяка защита звучи като оправдание, а аз няма за какво и пред кого да се оправдавам. А и защото защитата предполага нападение, а аз не съм дошъл в сайта да воювам с когото и да било, дори с Вас. Пишете си пародийките, слагайте оценки според както Ви диктува съвестта, изживявайте се както си искате. Но престанете да избивате комплексите си под моя стих. Защото ще ме принудите наистина да изтрия всички коментари и оценки - аз не се боря за шестици, просто споделям онова, което пиша. И още - съгласете се, че на моята страница може да е всякакво, само не и скучно...
Иначе - благодаря на всички, които споделиха своето виждане за въпросното стихотворение. Желая ви светли празници! "
ПП dar4e_to (Дарина Дечева) - имам копирани всички коментари, предполагам и ти... Отговарях на други коментари, пряко касаещи ме с квалификации по мой адрес. От последвалите обръщения към мен се вижда за какво са били всъщност моите.
Моля, обърни внимание на дата и час на коментарите ми -позитивни и негативни...
ППП За да не се включвам пак:
"perperikon (Пер Перикон): 12-04-2012г. 11:20
Е, не! Г-жо Гоцева, не знам каква е закачката ви с г-н Чернев, но последният ви коментар минава границата на добрия тон. Поне да имахте смелостта да използвате свои думи, а вие по византийски пробутвате тук чуждата пародия, която видите ли, уж само харесвате! Какво целите? Да прогоните г-н Чернев от сайта? И тогава отново весетата и минките да бъдат еталон за поезия?! Ще бъдете ли удовлетворена тогава, кажете! Питам се - докога посредствеността ще тържествува над таланта? Обидно е... "
Авторът е счел, че аз съм написала пародия именн на неговия тук стих, което не е вярно, такава пародия е написала, и то по-добра, alipieva (ЛЮБОВ ), която уж харесва автора и поезията му, а де факто го иронизира. Ясно си личи.
А това, че ме вълнуват човешката гордост и себелюбие, съм го показвале не веднаж... имам и стихове на тази тема... когато нещо ме провокира - пиша:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=119320
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179368
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113626
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=211807
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=122707
да не изброявам повече... и всичките са преди да се логне severianin...
Надявам се повече обвинения и упеци към мен да няма... а и в сайта повече такива размахвания на пръст да няма...
Моля автора за извинение, но, както казах, длъжна съм да отговоря тук, след като въпросите са зададени тук.
-
Въпросът е що е то "дарба" и кой определя нейното наличие...
Философски въпрос, определено...
Защото:
"Ако будиш смях, когато говориш сериозно, значи имаш дарбата на клоун. — Венцеслав Константинов".
Иначе и красотата е надареност, нали...
Т.е. всеки би трябвало да притежава все някаква дарба в този смисъл.
И като потвърждение още една хубава мисъл:
"Липсата на талант — това е вече рядък дар. — «Отсутствие таланта — это уже редкий дар.» — Леонид Леонидов"
А и ако останат само хората на изкуството в реалния живот... кой ще строи пътища, мостове, сгради...
Защото последните по принцип обичат да си градят само въздушни кули...
И нещо за хард-лайнерите:
"Ако вкусът ти надхвърля твоите дарби, от тебе става критик. — Венцеслав Константинов".
-
По-добре да е обидно, Пер.
Иначе щеше да е... жалко.
Апропо - за тези ли думи иде реч?
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=277228
П.П. Елена - леко съм объркана. Четох едни безкрайни коментари под това стихотворение на Валентин Чернев. После част от тях мистериозно изчезнаха, да не кажа бидеха заТРИТИ. После четох една саркастична пародия в твоя профил (`щото във всяка пародия освен смях има и доза сарказъм), след нея бурни твои възгласи и възторжени аплодисменти под друго стихотворение на Валентин Чернев ми оплетоха разума на фльонга. И с останалата си читава първосигнална система питам: "На ма`муни ли (ви) приличаме?" -
Е, не! Г-жо Гоцева, не знам каква е закачката ви с г-н Чернев, но последният ви коментар минава границата на добрия тон. Поне да имахте смелостта да използвате свои думи, а вие по византийски пробутвате тук чуждата пародия, която видите ли, уж само харесвате! Какво целите? Да прогоните г-н Чернев от сайта? И тогава отново весетата и минките да бъдат еталон за поезия?! Ще бъдете ли удовлетворена тогава, кажете! Питам се - докога посредствеността ще тържествува над таланта? Обидно е...
-
severianin (Валентин Чернев): 11-04-2012г. 20:32
"Наистина не разбирам какво всъщност искате, госпожо Гоцева. ...
Пишете си пародийките, слагайте оценки според както Ви диктува съвестта, изживявайте се както си искате. Но престанете да избивате комплексите си под моя стих. "
Пародии ли?
Нямам никакви претенции за талант, мисля, че вашите почитателки ме превъзхождат несъизмеримо:
alipieva (ЛЮБОВ ): 11-04-2012г. 23:32
Ще коментирам в стих /щото ми се отдава!/, в същата подкатегория
In memoriam
То е ясно - че се мре!
Ама Ти, преди да гушнеш
китката, че опърдиш
орталъка, щото всъщност...
То е ясно - че се мре!
И че требе да оставиш,
нещичко, подире теб...
Важно е!Да не забравим!
Тебе - след като умреш.
И когато някой пръдне,
че се сетиме за Теб,
(млада, важна, че и умна)
как я караш във отвъдното?
Докато живеем ний-
гадни,стари,грозни,прости...
А пък Ти-съвсем изгни
и остана пръст и кости.
То е ясно - че се мре!
Всекиму че му се сбъдне!
До тогава-сме добре...
Мамка ви!
Пак някой пръдна!?
***
/без адресат - до поискване/
На мен много ми хареса.
А на вас? -
Ама че его и самовлюбеност...
Ама що пък не - я да изревем колко сме предостойни и прекрасни, но недооценени, та барем отворим очите на заблудената тълпа да ни отдаде полагаемото уважение. -
Наистина не разбирам какво всъщност искате, госпожо Гоцева. Пети ден продължавате да се дракате с всички, които не споделят Вашето мнение, превърнахте територията под стиха ми във форум, в който излагате собствената си спорна философия. А аз съм писал това, което съм написал. Не го одобрявате? Ще го преживея някак си! Чувствата се обидена? Ваш проблем! Заявихте го многократно, разбрахме го. Но да искате да "защитавам" стиха си, позицията си, начина си на мислене - нелепо, госпожо. И не само защото всяка защита звучи като оправдание, а аз няма за какво и пред кого да се оправдавам. А и защото защитата предполага нападение, а аз не съм дошъл в сайта да воювам с когото и да било, дори с Вас. Пишете си пародийките, слагайте оценки според както Ви диктува съвестта, изживявайте се както си искате. Но престанете да избивате комплексите си под моя стих. Защото ще ме принудите наистина да изтрия всички коментари и оценки - аз не се боря за шестици, просто споделям онова, което пиша. И още - съгласете се, че на моята страница може да е всякакво, само не и скучно...
Иначе - благодаря на всички, които споделиха своето виждане за въпросното стихотворение. Желая ви светли празници! -
Странно, че се обръща толкова внимание на този стих, а се пропуска хубавият стих "Бог мой".
-
Интересна, философска творба, а коментарите под нея още веднъж ме убеждават, че е полезна възможността, която този сайт дава - да се заключва коментирането. А за авторовите анализи относно собствените им творби намерих нещо много забавно и го копирам:
"Племенникът на Иван Вазов играел като вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за "Под игото" и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той да му напише съчинението за "Под игото". На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко, че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач.
А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението върху "Под игото", което Иван Вазов написал за племенника си."
Дмитри Иванов, "Проклет да е Цеко!", вестник "Сега", днес -
съвършено си прав, перперикон! - повечето от стиховете ми са плод на артистизъм и драма куин...и много малко от тях са лични.
авторът е в своето право да изиграе каквато си иска роля, стига тя да е майсторски направена! - тогава много хора се познават в нея и преживяват по своему стихотворението.
в случая - много красив и майсторски написан стих, който, обаче, не ми е по мярка...не приемам поантата като свое виждане.
и нямаше да се обадя и да кажа, че като затвориш очи, вече е все едно кой остава да живее, или, че не ми е обидно, щото то, пък един живот...но прочетох твоя коментар, перперикон, и реших да го подкрепя. -
Моля да ме извините за глупавия въпрос, но ще го задам - поетите не могат ли да бъдат артисти? Не могат ли да се вживяват в роли? Не могат ли да пишат за неща и идеи, които всъщност не споделят?...
Да, знам - ще ми отговорите, че авторът е потвърдил позицията в коментара си. А кой го предизвика? Защо го предизвика? Защо и докога коментиращите ще задават на авторите лични въпроси? Защо и докога ще им държат и лична сметка за произведения, които могат да бъдат и плод на влизане в роля? Докога публиката ще нахълтва на сцената и ще се хвърля да души Иванко - убиеца на Асеня, без да осъзнава, че души актьора в тази роля?! Боже, та нима нищо не се е променило от ХІХ век насам?! А ако актьорът реши да се защити, това по-истински Иванко ли го прави?! И с още ли по-голям хъс ще му се нахвърляте да го душите?!...
Сайт, в който весетата и минките са почит, не може да толерира истинските творци, това е повече от ясно... И жалко...
-
Много си прав Тома - да се забавляваме.С две думи - "Вижте ме, че ми се почудете" (от фолклора)
-
Елена, не е нужно да е посочена подкатегория. Няма такова задължение и аз не виждам причина да обяснявам мотивите на един автор да не категоризира допълнително текста си. Иначе бих го турил в подкатегория "Друга".
Също, личната позиция хубаво се коментира. Аз лично бих изкоментирал, че авторът демонстрира една скромна нескромност, ако държи се числи към "умните хора". Това го казвам с доза ирония, самоирония и сарказъм към някои коментиращи.
И толкова. Бих се избъзикал, че текстът трябва да се кръсти "Обидено". Изобщо - много кисели реакции имат някои от вас, крайно необяснимо кисели. Ама забавлявайте се малко!
Интернет не е (само) за да си пилеете менструалните и пред- и пост менструалните си настроения (независимо от пола си), нито да демонстрирате киберпроизхода на вашето O.B., както и факта, че единствените проявления на ангелските ви характери си личат в крилцата на употребявани превръзки, или непрежалената ненужност да се използват вече такива.
Бъдете здрави, забавлявайте се с поезия (това тук е хубава поезия) и нека сме малко по-пестеливи откъм епитети тип "еснафски".
-
Още веднъж - благодаря на всички. И дайте да вървим напред. Там, естествено, пак ще има сблъсъци. Нека! Мисля че в стиха ми няма нищо обидно - зависи кой към коя категория се причислява. Но ако все пак съм засегнал някого - извинете. На всички - светли празници!
-
Към редактора тук: Тома, защо не е посочена подкатегория?
Според теб каква е подкатегорията на стиха?
Защото, ако не е любовна, еротична, хумористична,пеизажна, за деца, бели стихове, оди и поеми, източни форми, пародии, друга... то има място за коментиране все още. Просто коментарите са задължителни - все пак се обсъжда творба, евентуално в подкатегория философия или гражданска (ако не е в гореизброените). В този случаи е нормално да се коментира и личната позиция на автора...
Което са и направили тук коментиралите...
А авторът би следвало да защити своята позиция, нали така?
Само с едно "ДА" или "НЕ"... не върви някак си... или анонимна двойка...
Нали се борим точно срещу необоснованите "бързи" коментари, удивителни, въпросителни, анонимки...
За мен този стих е наистина обиден, не само за хората, които публикуват чудесни стихове, музика, картини, проза... Този стих тук е обида за всички в сайта... за самия сайт...
Не виждаш ли? -
Не разбирам какво толкова се коментира тук. Г-н Чернев има някакво становище, явно не му допада, че недостойни ще го надживеят...
Е, чувството за справедливост е нещо, което "тресе" почти всеки мислещ. Не виждам нищо особено скандално тук, наистина.
Г-н Чернев, публикациите на авторите предизвикват и положителни, и негативни коментари. Но моля Ви, проявявайте снизходителност към негативните, както и нужното равнодушие към позитивните.
Считам, че този Ваш текст демонстрира становище, което няма нужда от допълнителни разпалени коментари от Ваша страна и наличието на такива по-скоро "мъти водата".
Също така считам, че тази творба е от по-слабите Ви, които съм чел.
Оттук нататък репликите и дупликите напомнят неспасяемо безсмислено надмощие на его. Дори да не харесвате изводите на автора, няма нужда да му обяснявате какъв бил той.
Казвам всичко това, за да изразя възмущението си, че ТОЛКОВА МНОГО от добрите автори напоследък отчаяно драпат за признание и често се стига до скандали.
Никой не задължава никого, но в края на краищата ние сме обикновени прашинки във Вселената... Не стига, че трудно контролираме показността на емоциите си в един уебсайт, а какво ли остава за претенции кой бил по-достоен...
Бъдете здрави и по-толерантни през Страстната седмица.
П.П. Весела, нали знаеш, че много от авторите на коментари тип "Страхотно!" дори не четат творбите? Защото някои от тези коментатори са сред най-обичаните автори тук... -
Г-н Чернев,
Повтарям, че може да си мислите какното и колкото си искате. Но лично да твърдите и убежадавете, по-скоро агитирате другите във вашите способности и достойнства, показва само че:
- вие просто сте един силно комплексиран човек
- при вас е налице много сериозен проблем, който вече е навлезъл във фаза, от която едва ли някога ще можете да излезете. Все пак опитайте! -
Г-н Чернев, а случайно да ви (В-то е умишлено малко) е обидно, че има хора, които са по-красиви, по-умни, по-щастливи, по-богати и прочее ПО от вас? А пък някои от тях ще ви надживеят (може би)...
Сега ще ви напиша какво не ми харесва, макар че съм убедена, че и други са ви го казвали:
Демонстрирате цинична нескромност - "в МОЯ свят аз определям кой е достоен и кой не." Кой ви дава правото да определяте достойните или недостойните, бездарните или даровитите трябва да доживеят дълголетие? На този свят, всеки реализира различни възможности. Всеки човек е една вселена и има право на Божията милост и провидение - и поетът, и зидарят, и този, който копае земята, и всеки, който се труди, независимо, че трудът му не му създава видна обществена популярност. Не талантът определя стойността на човека. Има нещо дълбоко объркано в житейската ви философия. Освен това, арогантността не е присъща на талантливите.
Човеконенавистта ви - "И да, обидно ми е, че бездарни и недостойни ще живеят и след като мен вече ме няма - те са неизтребимо и дълголетно племе." (Цитирам от коментара ви тук.) Г-н Чернев, това вече е диагноза, която не желая да коментирам.
"Мога да посоча много достойни дълголетници, но дълголетните бездарници и недостойни са, както вече казах, легион. И ми е обидно, че ще продължават да са мнозинство и да ги има и след мен. А на Вас не ви ли е обидно, уважаема? Или тук има нещо друго - думите ми са Ви засегнали лично, почувствали сте се лично обидени. Но стара истина е, че обидна, раняваща е само истината. От там ли идва "праведният" Ви гняв? Кой има нужда от защитата Ви - човечеството или Вие самата?" - Не, не ми е обидно, уважаеми.И не само това - не се чувствам лично засегната, нито пък бранител на човечеството. Само съм възмутена, че издигате в култ вашата "истина", че си присвоявате правото на всевишен. Стихотворението ви е ОБИДНО!
Не ми харесва демонстрираното ви неведнъж в сайта двуличие: пишете коментар - триете го, пишете коментар - редактирате го, когато не ви отърва.
Не ми харесва, че не уважавате чуждата истина и когато тя е различна от вашата, минавате в личностни обиди. Не е присъщо за талантливите и достойните хора. А и не ви отива на възрастта.
И накрая (но не и на последно място) - не ми харесва, че с различни прийоми (автофаворизиране, менторски тон, излишна демонстрация на начетеност и др.), продължихте явлението на "ласкателските коментари" под вашите стихотворения. Нещо повече - въвлякохте и автори, които досега не го правеха.
Ето, заради всичко това не ви коментирам. А не заради коментарът ви под моето "Прилича ни", както се опитвате да внушите. Апропо, аз дори не го смятам за обиден. Да ви го припомня: "Интересен замисъл, оригинална гледна точка, чудесни внушения... и зле организиран стих, нарушена метрика, лоша римна структура. Защо е било нужно да се бърза с публикуването - от тази идея с малко повече труд и изглаждане на грапавините би могло да се получи шедьовър с дълбоко философско съдържание. Ще очаквам друг резултат след няколко дни. Желая успех!"
Желая ви творческо и житейско дълголетие! И повече уважание към другите, ако искате и те да ви уважават. Да, всички сме различни и не сме еднакви в способностите си. И слава Богу - на това се крепи многоцветието и градивността на живота!
Желая здраве! -
Многопластов и замислящ стих!
Поздравления! -
Един от непростимите грехове е високомерието.И да ви е обидно и да не ви е - на Господ му е все едно.Той не мрази, защото Бог е доброта, само дава уроци." ...който има уши..."Аз пък не се "потрисам",но си мисля, че вашите терзания не са угодни Бог-у, от който зависи ВСИЧКО!
-
И кое толкова Ви "потресе", уважаема госпожо Йосифова, кое така възмути г-н Запрянова? Дали "откритието", че откакто свят светува добрите, достойните, талантливите си отиват първи? Или това, че и аз, както всички, причислявам себе си към тях? Но "откритието" не е мое - казвали са го преди мен и философи, и поети, и мъдреци. Да, може да е нескромно, но самото творчество е нескромност. Да, може да е суета, дори себичност... Е, и какво е потресаващото? Мога да посоча много достойни дълголетници, но дълголетните бездарници и недостойни са, както вече казах, легион. И ми е обидно, че ще продължават да са мнозинство и да ги има и след мен. А на Вас не ви ли е обидно, уважаема? Или тук има нещо друго - думите ми са Ви засегнали лично, почувствали сте се лично обидени. Но стара истина е, че обидна, раняваща е само истината. От там ли идва "праведният" Ви гняв? Кой има нужда от защитата Ви - човечеството или Вие самата? Аз съм казал това, което съм искал да кажа. Може да не сте съгласна, все едно ми е. Само не се "потрисайте" така, заемайки позата на защитник на човечеството и неговите добродетели. За мен квалификацията "добър човек" не винаги е индулгенция за бездарника. Или за безполезника.
А Вашият патос ми е просто смешен! -
Не мисля, че вай-голямото достойнство трябва да се отрежда на таланта, какъвто и да е той, защото дали е бил такъв, отреждат поколенията и е даденост, която или съумяваш да развиееш, или не. Най-голямото човешко достойнство е да можеш да обичаш и да бъдеш добър преживе с ближния си, а това вече е безценна човешка ценност. Другото е суета. Вярно, че тя също принадлежи на хората.
-
"Бездарните до старост доживяват,
без грижи глупостта живее век,
и подлостта е със съдба такава...
Най-кратко диша умният човек.
Срещу съдбата не ръмжа.
За нея
е без значение дали съм жив.
Но недостойни да ме надживеят –
обидно, мой живот несправедлив!"
НАИСТИНА ЛИ МИСЛИТЕ ТАКА?
ПОТРЕСЕНА СЪМ!!!
-------------------------------
Дами и господа, всички които сте "ръкопляскали" под това "творение", И ВИЕ ЛИ МИСЛИТЕ ТАКА? "Страхотен стих" - така ли?!
-
Господин Чернев,
Изненадам съм от това, което сте написали. Съгласен съм напълно, че изконно право на всеки човек е да преценява кой (според него) е кадърен или не, достоен или не, умен или не и т.н., както и да има мнение за собствената си личност и достойнства. Доколко тези преценки са обосновани и каво покритие имат е съвсем друг въпрос.
Но едно автофаворизиране, меко казано, определено говори за нещо извън нормалното. Не споря, че има твърде много хора, чиито качества и заслуги не са били оценени приживе, а немалка част от тях така и са си заминали без да бъдат признати. Така или иначе, не сме ние, които трябва лично да убеждаваме останалите колко сме умни, кадърни и велики. Чудя се защо не приемете нещо, което е всепризнато:
Единствено делата ти остават
с живота щом си се простил.
По тях останалите ще решават
какъв си бил… защо си бил.
Учуден съм и от вашето:
Бездарните до старост доживяват,
без грижи глупостта живее век,
и подлостта е със съдба такава...
Най-кратко диша умният човек.
Ами какво да кажем за Моцарт, Пушкин, Есенин, Лермонтов, Смирненски и т.н. и т.н., голяма част, от които не са доживели и до половината вашите години.
Но… по-добре да спра дотук. -
Душата ми изгаря от себичност,
изгаря от обида, слепота.
А уж съм зряла поетична личност...
Къде да търся, Боже, мъдростта?
Светли Великденски празници, Валентине! -
Благодаря на всички - и "за", и "против". Радвам се на вниманието на четящата /и пишеща/ публика. Чувствата ми не засягат Божия промисъл - не от мен зависи кой колко ще живее. Но Раденко греши - в МОЯ свят аз определям кой е достоен и кой не. И да, обидно ми е, че бездарни и недостойни ще живеят и след като мен вече ме няма - те са неизтребимо и дълголетно племе. А на вас не ви ли е обидно?
На всички желая светли празници! -
Интересно ми е,дали над гроба на недостойните расте трева!? Ако не расте, тогава :"По тревата ще ги познаете!"
-
недостойните? за живот?
е, това малко ме озадачи, признавам.
дотук имах отлични впечатления от вас. -
Драги ми Чернев, не се главозамайвай от хвалебствията. В твоето мислене има нещо сбъркано. Не си създател и владетел на този свят, че да определяш кой колко е достоен и колко трябва да живее.Обиден си на Божия промисъл? Сигурно се смяташ за съвършен? Браво на тебе...
-
Много истини си казал! Харесах!
-
Прекрасно перо, достоен поет и човек!Поздравления!
-
Ако някой не харесва нещо, значи ли това, че е глупав, подъл, злобен...? Всяка квалификация, която не касае собствената ни личност, е осъждане. Нима имаме право да съдим, без познаване на корена, а и познавайки го...?!
Апропо, всички следствия са закономерни... -
"Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил." Омуртаг
Написаното от теб ще те надживее, това е сигурно! Поздрав за страхотния стих! -
Ех, този Аз...
-
Твоята поезия ще надживее със сигурност всички недостойни.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
