Обидно
ОБИДНО
Каква ти справедливост!
Ще изчезна
и аз от този свят несправедлив;
сред слънчев ден или сред вечер звездна –
не знам, но вече няма да съм жив.
Не ме боли, че в миг ще ме забрави,
светът, на който не дължа ни грош,
животът груб с юмруците корави
и жребият ми – ту добър, ту лош.
Не ме боли, че няма да разтвори
читател моя книга с ласкав стих –
отдавна глупостта простих на хората,
и подлостта, и злобата простих.
Не съжалявам, че пръстта студена
ще ми тежи “до втората тръба” –
все някога ще цъфне цвят над мене,
ще зеленее някаква трева.
Съдбата е коварна.
Тя отрежда
по колко дни живот да ни даде,
изприда Клото вечната си прежда,
но колко ли за мен ще изпреде?
Бездарните до старост доживяват,
без грижи глупостта живее век,
и подлостта е със съдба такава...
Най-кратко диша умният човек.
Срещу съдбата не ръмжа.
За нея
е без значение дали съм жив.
Но недостойни да ме надживеят –
обидно, мой живот несправедлив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
Един голям мъдрец казва, че лошите хора са жизнено необходими като отходните канали, чрез тях се отмива събраното зло.Всеки строеж има нужда от такъв и колкото е по-значим строежът, по-широк и пълен е каналът. При подобни коментари за твореца е най-добре да си пусне мълчаливо водата на казанчето и да си продължи работата.
