4 jun 2011, 20:32

Обикнах есента

605 1 1

ОБИКНАХ ЕСЕНТА

 


Дойдох от скутите на бронзовото лято
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята
и  търси мястото си във света...

 

Подгонени, по Витоша пълзят мъглите...
Над тях се свива синьото небе...
За слънцето изгубено тъгуват Дните...
Разплакват се със ситни дъждове!

 

Самотни ветрове препускат през горите.
Полето губерите си тъче...
Пустеят златните кафези в планините...
Но там  Дърварят Скуката сече!

 

Понякога под сивото  ни стряскат
залутани от лятото лъчи...
 Художникът  пък багрите размесва.
Талантът  му в картините личи!...

 

Със чудни образи се пълнят  небесата
Оглеждат ни най-тъжните очи!...
Природата раздава на земята
откраднати от лятото лъчи...

 

Дойдох от скутите на бронзовото лято
и срещнах търсената красота!
През есента най-зряла е Земята...
И затова обикнах Есента!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...