ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята
и търси мястото си във света...
Подгонени, по Витоша пълзят мъглите...
Над тях се свива синьото небе...
За слънцето изгубено тъгуват Дните...
Разплакват се със ситни дъждове!
Самотни ветрове препускат през горите.
Полето губерите си тъче...
Пустеят златните кафези в планините... ...