4 jun 2020, 15:13

Обикнах всеки бъг

  Poesía
921 5 21

За теб си нямах име, само номер.

Не бе пореден. Първи и любим.

Със стих за мен засенчи даже Омир,

превзе света ми, нежен и раним.

 

Не те притисках, чаках благосклонно

и търпеливо да ме избереш,

но тялото ти бдеше непреклонно

с иглички на подразнен таралеж.

 

А времето течеше като вино

и бъчвите опразнени съзря.

Ти зара отигра си светски фино,

че бях несъвършена ме презря.

 

Обикнах всеки дребен недостатък

и бъг на своя образ изкушен,

спасили ме да стана блед придатък

на пламък, безвъзвратно заземен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Гавраил! Настроението не е много приповдигнато. Не се знае когато губим какво печелим. Времето и виното ще покажат.
  • Като катарзис.Откровено.
  • И аз те чета, Ангелче, бъди вдъхновено!
  • Това е то, Иржи, сега няма накъде.😀
    За жената недостатъкът не е проблем, но за мъжа понякога той се разраства до "програмна грешка", нерядко момичетата биват обвинявани в излизане извън матрицата, щом не са като моделите за "подражание"от средствата за масова комуникация. Лирическата връща вероятно обвинение към нея с речника на отсрещната страна, може би в случая ще са нужни кавички. Невероятни сте, благодаря ви.
  • Първо написах коментар, като глупаво признах, че не ми е ясна думата "бъг", и защо няма звездичка с обяснение, както се прави при не особено познати думи.Подразних се от себе си, че не прочетох преди това в Гугъл, за да не се излагам. Не пуснах написаното, прочетох и вече се чудя защо си употребила в тоя съвършен стих понятие като "програмна грешка, проблем"? Така ми го преведоха, та ми объркаха още повече възприятията....Извинявай, Светличка, за стиха ти- адмирации като изпълнение!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....