Обикнах всеки бъг
За теб си нямах име, само номер.
Не бе пореден. Първи и любим.
Със стих за мен засенчи даже Омир,
превзе света ми, нежен и раним.
Не те притисках, чаках благосклонно
и търпеливо да ме избереш,
но тялото ти бдеше непреклонно
с иглички на подразнен таралеж.
А времето течеше като вино
и бъчвите опразнени съзря.
Ти зара отигра си светски фино,
че бях несъвършена ме презря.
Обикнах всеки дребен недостатък
и бъг на своя образ изкушен,
спасили ме да стана блед придатък
на пламък, безвъзвратно заземен.
© Светличка All rights reserved.
