6 nov 2011, 20:15

Обикновено

Poesía » Otra

1.1K 0 9

Под купчината черна пръст

остана цялото ми детство

и този тъжен, буден кръст

сега е моето наследство.

Наоколо е мъдра тишина -

кандило до кандило подредени.

Неистово ми иде да крещя:

"Как всичките забравихте за мене?"

И аз ще стана пръст и дим.

Приличен край ще има ли за мене?

А кръстът все така неумолим

ме гледа със очи обикновени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

musictools (Иван Дракалиев)

Темата не ме кефи нещо,но си е гот!
Поздрави!

2012-04-11T23:27:02+03:00
Enena (Елена Нинова)

Аз например не сьм те забравила и се чудя за6то не побликува6.Стиха ти е пропит с много тьга !

2012-01-27T19:47:33+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

болката ни държи живи!
поздрав!:

2012-01-27T00:37:23+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Бях го забравила този силен и мнооого тъжен стих...
Забива пирони в сърцето...

2012-01-15T10:08:19+02:00
valia1771 (Ивон)

Силен стих!

2011-12-27T21:43:12+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0