Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина -
кандило до кандило подредени.
Неистово ми иде да крещя:
"Как всичките забравихте за мене?"
И аз ще стана пръст и дим.
Приличен край ще има ли за мене?
А кръстът все така неумолим
ме гледа със очи обикновени...