6 нояб. 2011 г., 20:15

Обикновено 

  Поэзия » Другая
708 0 9


 

Под купчината черна пръст

остана цялото ми детство

и този тъжен, буден кръст

сега е моето наследство.

 

Наоколо е мъдра тишина -

кандило до кандило подредени.

Неистово ми иде да крещя:

"Как всичките забравихте за мене?"

 

И аз ще стана пръст и дим.

Приличен край ще има ли за мене?

А кръстът все така неумолим

ме гледа със очи обикновени...

© Емилия Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??