Niveana (Емилия Николова)

Пробуждане 🇧🇬

Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка, ...

Niveana

Poesía » Civil

2013-07-03T20:32:38+03:00 1.5K 2 9

В задния двор на Европа 🇧🇬

"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Земята ни - като човешка длан.
Тя никому не беше нужна
и само гордият, суров Балкан ...

Niveana

Poesía » Civil

2013-07-02T22:11:56+03:00 892 1 3

Прогонени 🇧🇬

"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси. ...

Niveana

Poesía » Civil

2013-06-30T11:39:18+03:00 1.6K 1 14

Театър 🇧🇬

… И подлостта е форма на живот
за ниски твари с мътни слепоочия,
които в преднамерен, пъклен ход
заместват думи с дълги многоточия.
И срещите превръщат във театър. ...

Niveana

Poesía » Otra

2012-04-22T12:30:10+03:00 1.2K 9

Свобода ли е 🇧🇬

Сега до края да отричаш,
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък, ...

Niveana

Poesía » Otra

2012-04-14T11:14:39+03:00 1.2K 5

Обикновено 🇧🇬

Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...

Niveana

Poesía » Otra

2011-11-06T20:15:47+02:00 1.1K 9

* * * 🇧🇬

Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле ...

Niveana

Poesía » Otra

2011-06-28T21:18:18+03:00 1.6K 6

Удавена реалност 🇧🇬

И пак сме с теб в опушен ресторант.
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни, сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя ...

Niveana

Poesía

2011-05-06T14:28:36+03:00 991 13

Писмо в бутилка 🇧🇬

Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма – ...

Niveana

Poesía » De amor

2011-05-05T19:39:53+03:00 1.6K 10

Между небето и пръстта 🇧🇬

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане ...

Niveana

Poesía » De amor

2011-01-12T16:07:39+02:00 1.1K 15

Приказка 🇧🇬

Във пламък гаснещ на светлик
удавено море сега блестеше.
Откраднат мит. Забравен миг
във пурпура на чашите горчеше.
Нощта отвори плахо своя храм - ...

Niveana

Poesía » De amor

2011-01-11T21:58:18+02:00 926 6

Една различна нощ 🇧🇬

В тази нощ се изля резеда
и сънят е във тайник залостен.
Не е нощ като нощ, а Съдба -
сам Животът ми е на гости.
Ставам пъргаво, с кана в ръка ...

Niveana

Poesía » Otra

2011-01-07T09:54:11+02:00 1.1K 18

Пред Рождество 🇧🇬

На майка ми в памет
Ти идваш мълчаливо-бяла,
по-бистра от сълзата на момиче
и като истина си цяла,
и те очаквах като вричане. ...

Niveana

Poesía » Otra

2011-01-05T19:17:56+02:00 822 5

Писмо до поискване 🇧🇬

Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки, ...

Niveana

Poesía » De amor

2011-01-05T16:13:46+02:00 1K 7

Пречистване - Четвърти Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

Навалял е снегът. И в душите е бяло.
Съкровените мисли светят от истини
и светът разпилян се събира във цяло,
празнично-светъл, богат и пречистен.
Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...

Niveana

Poesía

2010-12-19T15:28:07+02:00 812 3

Гадаене 🇧🇬

Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...

Niveana

Poesía

2010-12-09T22:45:05+02:00 1.2K 19

Реквием за една любов 🇧🇬

И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.
И докато ги спирах мисли-птици след теб ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-12-08T16:10:05+02:00 1K 6

Живот от възли 🇧🇬

В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност - ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-12-03T21:27:43+02:00 934 9

Вятърна соната 🇧🇬

Сякаш времето е остаряло
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят ...

Niveana

Poesía » De amor

2010-12-01T14:37:17+02:00 964 8

Уморих се да бъда вълнà 🇧🇬

Миг очакван и безразсъден,
открадни ме. До дъх. Сега.
Сътвори ме за бряг отвъден -
уморих се да бъда вълнà.
Грабни ме. И бъди вятър. ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-11-30T21:28:34+02:00 814 3

Покана за живот 🇧🇬

Душата уморена в клетката запърха
с безпомощно отпусната главица.
Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.
Понеже ù подхвърляха болезнени трошици ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-11-13T18:20:40+02:00 1.7K 12

* * * 🇧🇬

И погледът ми свети в твойте нощи.
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име. ...

Niveana

Poesía

2010-11-12T13:44:45+02:00 1.6K 16

Път 🇧🇬

Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето. ...

Niveana

Poesía

2010-11-11T12:37:45+02:00 939 11

Като миг 🇧🇬

И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...

Niveana

Poesía

2010-11-09T12:56:13+02:00 1K 14

Писмо с обратен адрес 🇧🇬

Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-11-05T19:34:46+02:00 1K 10

Мигове 🇧🇬

И времето е тъжен знак,
че нещо бавно си отива
и в лепкавия, хладен мрак
душата като стон заспива.
Линеят трескави слова ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-11-04T16:10:24+02:00 973 11

Защо ми е... 🇧🇬

Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно. ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-11-03T20:26:55+02:00 969 5

* * * 🇧🇬

И нямам, нямам път към тебе.
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас, ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-10-31T23:53:50+02:00 928 9

* * * 🇧🇬

Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...

Niveana

Poesía

2010-09-07T21:43:28+03:00 867 6

Присъда 🇧🇬

Стъпката ни е боса,
осъдена, неразбрана -
няколко късни въпроса
при неизбежна отбрана.
Босонога, незряла присъда - ...

Niveana

Poesía » Filosófica

2010-09-01T13:41:53+03:00 906 2

Усмивка в сълзата 🇧🇬

Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...

Niveana

Poesía » Civil

2010-08-27T22:21:16+03:00 1.1K 7

* * * 🇧🇬

Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...

Niveana

Poesía » Filosófica

2010-08-25T22:20:07+03:00 835 3

Автопортрет 🇧🇬

Непокорна вълчица
се оглежда във мене
и се втурва привично
в моя свят... И ме дебне.
Вятър, влак ли отмина ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-07-11T15:01:49+03:00 872 3

Рожден ден 🇧🇬

Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах, ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-07-03T07:48:28+03:00 1.8K 6

Болката 🇧🇬

Голямата болка няма лице,
голямата болка е анонимна.
От нощите къса, от дните гребе,
а бряг няма, няма да има.
Голямата болка няма размер - ...

Niveana

Poesía » Filosófica

2010-06-17T17:22:25+03:00 907 4

Вместо приказка 🇧🇬

Днес забравих да се подстрижа,
а са доверчиви косите ми.
Исках да изплета от тях риза
за момчето, което обичам.
Забравих? Не, не помислих ...

Niveana

Poesía » De amor

2010-06-16T23:45:14+03:00 975 6

Изпепеляване 🇧🇬

Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица, ...

Niveana

Poesía

2010-04-13T21:21:08+03:00 961 1

Есен 🇧🇬

В памет на майка ми
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. ...

Niveana

Poesía » Otra

2010-03-23T14:39:35+02:00 803 1

Разпънати детелини 🇧🇬

Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...

Niveana

Poesía » Filosófica

2010-03-20T20:39:35+02:00 897 3

* * * 🇧🇬

Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди, ...

Niveana

Poesía » De amor

2010-03-14T11:53:12+02:00 901 4