| Облаче | |||
| На облаче качих се вчера, | |||
| не казах му посока. | |||
| На него доверих се и | |||
| полетях сред небесата. | |||
| Тъй приказно е горе... | |||
| И няма завист, злоба, хора. | |||
| Аз дишах с моите гърди... | |||
| Но приземих се скоро. | |||
| Оказа се, че сън е бил. Уви. | |||
| Върни се, облаче, вземи ме! | |||
| Не искам да съм на земята. | |||
| Тук страдам и умирам, | |||
| а раждам се сред красотата. | |||
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
